Базовата стойност
Това е стойността, спрямо която се извършва сравнението. Тя играе ролята на отправна точка и без нея процентът остава непълен като информация.
Процентът позволява стойностите да бъдат сравнявани в относителна форма. Вместо да показва само абсолютната разлика, той описва каква част представлява една стойност спрямо друга и колко значима е промяната спрямо изходната база.
Процентът е начин една стойност да бъде представена като част от сто. Самото число не съществува във вакуум: винаги има база, спрямо която се изчислява. Именно базата определя реалното значение на процентната стойност.
Това е стойността, спрямо която се извършва сравнението. Тя играе ролята на отправна точка и без нея процентът остава непълен като информация.
Тя показва каква част от базата представлява конкретното количество. Еднакъв процент може да означава различна абсолютна стойност при различна база.
Процентът описва отношение, а абсолютната стойност показва реалното количество. Двете не трябва да се смесват, защото дават различен тип информация.
Десет процента от 100 и десет процента от 1 000 имат еднакво относително значение, но различна абсолютна стойност. Именно затова процентът трябва винаги да бъде разглеждан заедно със стойността, спрямо която е изчислен.
Когато една стойност се сравнява с друга във времето или между два момента, процентът може да покаже увеличение или намаление спрямо изходната база. Посоката на сравнението е съществена.
Това е стойността, спрямо която се измерва промяната. Тя служи като база и определя какъв ще бъде процентният резултат.
Когато крайната стойност е по-висока от изходната, промяната се описва като увеличение спрямо началната база.
Когато крайната стойност е по-ниска, процентът описва намалението спрямо първоначалната стойност.
Увеличение с определен процент и последващо намаление със същия процент не връщат автоматично стойността в изходната точка, защото базата вече е различна.
Ако началната стойност се промени, същият процент вече описва различно абсолютното изменение. Затова процентната промяна винаги трябва да се свързва с конкретната стойност, от която започва сравнението.
Лихвата използва процент, но добавя още един важен елемент: периода. Без ясно определен времеви интервал процентната стойност не дава достатъчно информация за това как се променя дадена сума.
Началната стойност, спрямо която се изчислява процентната промяна.
Относителната стойност, използвана за изчисляване на промяната.
Показва за какъв срок се отнася процентът и кога се прилага.
Стойността след прилагането на процента за конкретния период.
Един и същ процент може да означава различна промяна, ако се отнася за различен времеви интервал.
Когато процентът се прилага многократно, резултатът зависи от начина и честотата на това прилагане.
За смислено сравнение трябва да бъдат известни базата, периодът и начинът на изчисление.
При сложната лихва всяка следваща процентна промяна може да бъде изчислена върху вече променена стойност. Така ефектът не се добавя просто като една и съща абсолютна сума, а се натрупва върху нова база.
Изходна стойност преди първата процентна промяна.
След първата промяна новата база вече е различна.
Следващият процент се прилага върху 105, а не върху първоначалните 100.
След всеки период резултатът може да стане основа за следващото изчисление.
Колкото повече последователни периоди има, толкова по-видима става разликата между проста и сложна промяна.
Абсолютната промяна може да се увеличава, защото базовата стойност вече е по-висока.
Процентът сам по себе си описва отношение. Когато се прилага през поредица от периоди върху променяща се база, се появява ефектът на натрупването. Именно това отличава сложната лихва от еднократното процентно изменение.